Интервю с художникът Иван Костов

В картините ти има много сюжет и истории. Как успяваш да кажеш толкова много само в един кадър?
Картините изразяват вътрешното ми състояние... Това са чувствата, които са били вътре в мен... И като изповедалня белия лист ме е изслушал за да ми олекне.

Обичаш да рисуваш портрети на жени - жената лесна ли е за прочитане и за разказване?
По принцип не обичам да рисувам портрети... А настроения... Портрета предполага нарисувания да прилича на модела... Аз не търся това... А и си признавам, че не мога ... Аз търся емоцията... И не. Жената не е лесна за прочитане или за разказване... Жената е една голяма загадка... Но емоциите са много по въздействащи...жената е нежна и чувствена... Малко неща могат да те сломят така, както плачещ жена. 

Красотата, сюжета - къде е баланса?

не случайно изложбата ми се казваше "Красотата на тъгата"... Показах как тъжното, сивото и черното... Също има своето обаяние... Прави човек по-чувствителен... Кара го да се замисли... И когато погледне картините вижда тъгата.. Но показана по един красив и чувствен начин 

Има ли лице, което все още стои в съзнанието ти като идея?

Има... Мисля, че всеки има такова лице в сърцето и душата си.. Аз също имам... Сега то е музата ми за творене... Жалко само, че винаги такива неща ме стимулират да рисувам... 

Харесваш да показваш света в нюансите на сивото и не рядко там звънти акцент. Настроението ли е водещо?

Винаги настроението е водещо... Винаги! И мисля, че сиво черните цветове допринасят за атмосферата. Да почувстваш сивото... Празнотата и болката... тъгата 

Какво оставя в душата ти картината и лесно ли й казваш сбогом, когато е готова?

Не картините оставят нещо в мен... Аз оставям в тях... Във всяка картина има частица от мен... От болката ми, която съм изпитвал... А в една от тях има и нещо повече... Но това ще си остане малка тайна. Раздялата с всяка картина не е лесна... Защото все едно давам спомените си... Тъжни.. Но все пак спомени.. А те са тъжни, защото преди това е имало хубави моменти... И когато всичко е приключило идва сивото, черното... И картините.