В известна степен е и двете. Преди всичко е потребност. Наистина вярвам, че огромното мнозинство от авторите на художествена литература носят у себе си заряда на писането. То разкрива светове - не само пред читателите, но и пред самия автор. От друга страна, писането действително може да бъде и форма на провокация за твореца. Само защото си написал добър хорър-трилър, не значи, че не си способен да създадеш и по-драматично произведение, което също да ти донесе удовлетворение например.
Интересите ми в различни сфери като криптозоология, история, музика, свръхестествените сюжети и най-вече самата палитра на човешките взаимоотношения, както и заобикалящия ни свят, влияят в значителна степен на стила ми, а също и на тематиките, които засягам.
Сюжетите са наситени на действие, много интензини и характерни. В голяма степен приличат на сценарии. Представяте ли си вашите творби филмирани?
Въпросният ефект вероятно се получава, защото обичайно, докато пиша нещо, аз визуализирам сцената в ума си. Това просто се случва естествено. Не съм се замислял относно потенциално филмиране на произведенията ми в бъдеще. Както казват, да поживеем и ще видим.
Диалогичната форма прави повестите ви много приятни за четене и огромна част от това, което научаваме за героите идва през тяхната реч. Можем ли да кажем, че този динамичен стил на писане е белязан от времето си и е модерен?
Благодаря за добрите думи! В голяма степен този стил се обуславя от факта, че винаги съм бил човек, който, освен че чете, гледа и доста филми. По принцип вярвам, че по-дългите описания от страна на автора в дадена книга са необходими, когато наистина всяка подробност в определена сцена е важна или се цели създаването на определен тип внушение. Дори и като читател никога не съм харесвал твърде дългите описания от няколко страници в даден текст, ако те не са от значение за цялостната фабула на историята. В този ред на мисли, смятам и че все по-малко хора в наши дни имат търпението, а и времето, да четат такива.
Нека поговорим малко за изкуството като цяло. Има ли автори или произведения, които ви вдъхновяват, провокират и ви импонират като стил на писане?
Харесвам различни автори. Отдавна чета Ю Несбьо. Допадат ми и немалко произведения на Стивън Кинг, Артър Конан Дойл. Силно впечатление преди няколко години ми направи романът "Смъртоносно обаждане" на Крис Картър. В момента чета "Дарбата" от Нора Робъртс. Като цяло смятам, че както в скандинавската, така и в американската литература се създават доста силни произведения. Нормално е в дадени моменти в стила на един автор да се прокрадват влияния от други творци, но все пак всеки би следвало да се стреми и към собствен стил.
Кои произведения оставиха във вас най-ярък отпечатък?
Много ярък отпечатък в паметта ми е оставила биографията на Луи Замперини, американски войник, когото японците пленяват в хода на Втората Световна война. Тя представлява в голяма степен история за силата на човешкия дух. С интерес чета и нехудожествена литература, ако темата ме вълнува.
Разбрахме, че предстоят да излязат още две книги с ваши произведения. Какво ни очаква зад завесите? Отново кримки или има и други истории? Какви са заглавията на двете книги, които очакваме? Разкажете ни повече за тях.
Предстои да излезе моя книга, съдържаща две новели и два разказа. Тя носи името на едно от произведенията в нея - "Миналото желае своя реванш". Всъщност всяка от четирите истории в компилацията е свързана по някакъв начин с миналото и постигането на реванш, макар и в сюжетно отношение те да са коренно различни. Като стилистика една от творбите е свръхестествена драма, докато останалите три показват влияния най-вече от различни подразделения на хорър и трилър жанровете.
А идват ли наистина "злините по три"? Това е много интересен въпрос.
Заглавието е провокативно, но сякаш наистина често в живота изведнъж се струпват по няколко беди или затруднения. С хубавите неща понякога също е така.
Много ни е любопитно до каква степен виждате реалният свят отразен в сюжетите и истина ли е, че живеем във времена, в които криминалния дискурс е доста активиран?
Когато работя по сюжет, който няма връзка със свръхестествени или фантастични теми, аз действително се стремя към възможно най-голям реализъм по отношение на персонажите, дори и на най-екстремните от тях. Времената, в които живеем, са изключително разнообразни, що се отнася до съществуващите в тях форми на престъпност. Добре е хората да си дават сметка за това, без, разбира се, да стигат до параноя в предпазливостта си.
От гледна точка на писателя, който изъбличава, какво е посланието, което ви се иска да достигне до читателите?
Мислете сами за себе си. Всеки от нас би следвало сам да взима важните решения в живота си - не очаквайте някой да го прави вместо Вас. Хубаво е да сме с отворен ум в някои отношения, но е добре в други никой от нас да не забравя собствените си принципи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар