Една безкрайна приказка
разказва слънцето, събуденоза пролет, за цветя и за усмивки,
за бели полудели пеперуди.
Какъв възторг е завъртял главите ни?
Каква безумна разост ще ни грабне?
Ний слушаме и никого не питаме,
и чакаме, разтворени и жадни.
О, луд възторг, изпитан в сладки тръпки,
просмукан от кръвта и от сърцето,
ти никога не ще лежиш отъпкан,
ти винаги ще бъдеш чист и светъл!
Уви! Това е само бяла приказка,
която слънцето разказва нежно...
И пролетта ни, без любими близки,
е пуста като зима белоснежна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар