Книгата редува стихове с прозаичен наратив, който ни запознава с персоната и начинът на мислене на поета Едгар Шарада. Той се роди мъдър и убеден, че всичко му е ясно. Но с напредването на годините достигна до момент, в който това, което вижда и чува започна да му става изключително неясно. Размити са границите на понятното и Едгар съвсем естествено организира стиховете си около този сблъсък. На едно място той казва, че е в "конфликт с времето си". Вялвам, че за тези негови съждения има голямо основание и мисля, че на читателите ще им бъде интересно да се запознаят с него.
Едгар Шарада е фикционен образ. Той беше създаден, защото вътрешният порив да бъдат представени някои наблюдения над света имаше нужда от една отделна реалност, в която да бъдат вписани. Така неговият дискурс, който е част от мен, се обособи като отделна личност. Не за да предизвикаме психолозите да разсъждават, а за да придадем на лириката един нюанс обрисуващ произведението като неразривно свързано с автора му. Но тъй като Едгар Шарада се роди като персонаж преди повече от 25 години той имаше нужда в някой момент да се появи на бял свят и мисля, че намери най-точното си място. Представен е като автор на стиховете и прозаичните разкази за неговият живот, разсъждения и щуротии прави книгата много интересна. На някои места е закачлива, тъй като Едгар е голям любовчия и винаги, когато пропадне в твърде сериозни теми успокоява вътрешното напрежение в прегръдките на пищни дами. Това негово вътрешно чувство за естетика на съществуването е точно това, за което говоря. И тя е ориентирана правилно, ако трябва да бъдем съвсем директни.
На колко години е Едгар в тази книга?
В тази книга са събрани поетически идеи на Едгар и от по-младежките му години, но в нея той вече е възрастен човек с умозрителен поглед над заобикалящия го свят. Говори за себе си като за старец, но вие ще видите както в тази книга, а така също и в другите сборници с негови стихове, че неговата душа остарява само по отношение на това как се вписва в обществото и до колко има успех с дамите. Защото в други негови поетически сборници, които предстои да видите са разкрити забавни случки от ранните му поетически години. Там той се показва като интригуваща личност, бохем, разбойник, хулиган и цялата тази енергия е заключена както в стиховете му така също и в разказите на писателя за него.
А Знае ли поетът Едгар Шарада, че е измислен герой?
Да, той е съвсем наясно с това и на едно място сам казва:
"И с тоз мотив за мен от автора подбран
да ровя във душевни пещи
накрая на деня отново ще съм сам."
Платонов е подхода и въпреки, че Едгар не е Сократ на някои места ще видите, че там има повече от това, което бихте очаквали от една поетична книга. Тя не е само сбор от лирически отклонения, но и от философски разсъждения над някои въпроси свързани с битието ни.
Какви други стихове могат да бъдат открити в тефтерчетата на Едгар Шарада?
През живота си Едгар изписа хиляди текстове, които сам разпиляваше безотговорно към името си. Една част от тях, разказва самият той, са пръснати като подаръци на хора, които отдавна са го забравили е едва ли знаят, че той е техен автор. Други негови произведения попаднаха в ръцете на колеги, които са ги представяли като свои. Но това не му пречи в някои случаи да спекулира с темата и да се самопредставя като автор на многобройни книги. В неговите представи, а и реално това е истина, но когато е помолен да покаже тези книги той бързо признава, че още не са издадени. Такива и други забавни моменти ще видите в прозаичния наратив. И на мен ми беше много приятно да му дам всяка греховна мисъл облечена с вътрешното му убеждение, че е прав. Под греховни мисли следва да разбирате неговото пълно и тотално увлечение по дамите, защото както той сам казва - възхищението ми към дамите е безгранично.
А защо избрахте да представите лириката си по този начин? Можели сте да поставите своето име като автор над тях.
Аз съм автор на книгата и всичко в нея е написано от мен. Но трябва да признаете, че изграждането на битието на Едгар Шарада ще бъде забавно за читателите, особено, когато вземат в ръце книгата "Щастлив ерген". В нея ги очакват щикотливи и забавни моменти пропити от ведро чувство и обич към живота. Страстта на моя мил поет към удоволствията трябваше да бъде показана по интригуващ начин. И в този смисъл на някои нива той е напълно съчинен образ, а на други места е сегмент от моята личност. С тази малка уговорка, че Едгар ме допълва от гледна точка на наратива. През него мога да говоря неща, които не мога да обрисувам през своят собствен глас. Питали са ме защо голяма част от стиховете, които пиша са в мъжки род. Тоест в стиховете ми гласът на автора е най- често на мъж и това създава объркване, което с образа на Едгар Шарада беше изчистено. И мисля, че се получи много добре.
Означава ли името на Едгар Шарада нещо конкретно или по-специално за вас? Едва ли е случайно.
"Шарада" означава игрословица. И това кореспондира директно на естеството на поетичната душа, която си играе както с думите така също и със смислите. Отчитам като негатив единствено, че "Едгар" не е българско име. Можеше да бъде "Петър" или "Иван", но такъв се появи. Така се роди и въпреки, че дълго време му търсих друго българско име в крайна сметка си остана така както го видях за пръв път. Като Едгар Шарада. И неговите съвременници писатели и поети съзират в него потенцията на изключението от правилото, което не само бърка в душевни пещи, но се старае да преценя света през моралните устои на мъдростта, с която се е родил надарен, а не през призмата на текущото модерно. И затова тъкмо той изпада в умозрителен конфликт с това, което го заобикаля.
В тази книга Едгар познава ли своят автор? Казахте, че знае, че е литературен герой?
Да, познава автора си и не винаги е съгласен с него. В кратка жалба към автора на едно място Едгар попита "Защо ме хвърли в студените води на епоха, която изисква от мен да разсъждавам над сериозни теми?" Както сами можете да се досетите един бохем, една природно богата и ведра душа би предпочела да се занимава само с красиви мисли и да избегне досега с проблематиката на бита. Но това, както авторът му отговори го призими. Щом си се родил сега ще споделиш с мен всяка болезнена, а също и приятна тема. И Едгар остана малко разочарован от този разговор, но прие съдбата си.
Кое ви подтикна да подходите по този начин към стиховете си?
Интригата, завръзката, добиването на диалогичност. Така читателят получава многопластово представяне на действителността и това прави книгата прелюбопитна. Не мислете, че поетическият глас винаги е в асонанс с авторовия, защото ние живеем в амбивалентен свят и някои мисли остаряват много бързо, а понякога са успоредно валидни с други противоположни на тях съждения. С появяването на Едгар Шарада и чрез тази диалогичност наратива става много по-богат.
Кое е най-важното послание на тази книга според вас?
Тя представя различни проблеми на ежедневието, но от всички тях прозира волята да живеем. На едни места представена като оцеляване, тоест резултат от инстинктите, а на други места е представена като устрем към по-висши цели. Посланието й следва да бъде изведено като призив да се правят равносметки и да се разсъждава над това, което виждаме. А иначе съвсем директно тя заявява "ако нямаш воля ти нямаш нищо".
