Скоро ще бъде представянето на втората ти книга. Какво те провокира да я напишеш и различна ли е от първата?Да, ще бъде с посрещането на Пролетта... Пробуждане... Пролет... Птици... Цветя, и една надежда за по-добро. След осъзнаването, че си загубил нещо много... Много ценно в живота си, и си разбрал, че то никога няма да се върне, за да го докоснеш, прегърнеш, да чуеш гласът му, да ти даде съвет, и да ти покаже пътя. Това ме провокира да пиша...
Разбрах... Че съм се променила. Изплуваха мисли в мен, в това което се превърнах след падането, след болка...Трудното оцеляването от тази загуба, и исках да споделя мислите, надявайки се, че когато се четат те ще ПРОБУДЯТ в хората доброто.
Различна ли е от първата... Бих отговорила така; Болката от загубата ще я има, дори и да напиша още 100 книги. Това е общото Болката. Но втората ,,Пробуждане,, идва за да покаже, какви не бива да сме, защото нищо материално не може да запълни такава загуба, и идва момента в който разбираш, какви егоисти сме, и докато сме живи не се ценим... После всичко вече е все тая, после всичко някак си зловещо опустява.
Какво стои зад заглавието Пробуждане? Душата, ума или имаш предвид друго?
Пробуждане...
Душата се пробуди...
Ума се пробуди...
Всичко се промени...
Цялото ми АЗ...
Чуствата
Мислите
Целите
Мечтите
Целия свят ми се промени.
Ние сме деца на особено време и то оставя отпечатъка си върху нас. Какво виждаш, когато гледаш хората?
О, тежка тема...
Хората ли!?
Хората са празни, бездушни.
Нямат искра в погледа си...
Озлобени един с/у друг...
Като кучета за кокал се ръфат...
И накрая голи си тръгват, без нищо материално от тук.
Не ценят дните, не се радват на нищо. Скъперници...
Тук сме във...
Времето на лицемерието...
Времето на лъжите...
Времето на предметите...
И никакво уважение един към друг.
Ти казваш в книгата си, че срещите с хората са уроци. Какво можем да научим от хората и от преживяванията си?Да всеки човек ни учи на нещо, той идва в живота ни под формата на урок.
Можем да научим, как да бъдем по-добри...
Да бъдем щастливи и да се радваме дори на малките неща.
И когато един човек е лош с теб да му се усмихнеш и да му покажеш, че може и да бъде понякога добър, така самия той, също ще се чувства щастлив.
Преживяванията учат какво, кого и как да цениш.
Навреме, сега... А, не след това...
Има ли рецепта как да бъдем по-добри хора?Няма рецепта...
Поне за мен...
Просто понякога в живота идват моменти и преживявания, които те променят...
И тук е интересното...
В какво ти ще решиш да се превърнеш!!!
В злодей... Който болката и преживяното го е превърнала в зло същество...
Или да откриеш духовното и да промениш себе си като станеш по-добър човек... В мислите и делата си...
Втората ти книга е посветена на твоят баща. Каква е силата на обичта между децата и родителите?Писането ми води винаги до него... Моя баща.
Силата е различна, разбрах го през времето на загуба.
Видях хора, които бяха загубили родител и знаеш ли...
Все едно не им пукаше, продължаваха все едно нищо не е станало...
Понякога това ме караше да се замислям аз ли нещо не разбирах...
Как аз страдах толкова много, а другите НЕ!!!
Как и Защо не ги болеше като мен...
Или защо на мен не ми беше все тая като тях...
Защо ми беше толкова трудно, а на тях толкова просто и толкова лесно да продължат...
Все едно бяха изгубили носната си кърпичка, а не родител...
И осъзнах обичта е различна...
Връзките родител - деца е различна.
Когато даваш любов на едно дете то знае да те обича, да го боли за теб.
Когато нямаш време за децата си, учиш ги на материализъм... То това дете ще страда повече, че са одрали колата му, но не и че е загубило родител...
Всичко зависи от ценностите в семейството.
И как израства това дете...
Един родител трябва да бъде пример за децата си!!!
С достойни дела.
Има загуби, които се преглъщат трудно. С какви надежди и мисли продължаваш напред с живота си?О има загуби... Който никога не се преглъщат... Повярвай ми, това няма преглъщане.
Заседнало е в гърлото и там ще седи до последния ти дъх...
Мислите са ми насочени в доброто...
Надеждата ми е, че ще продължа напред с достойни дела, повод за гордостта на моята майка, и покойния ми баща...
Ако говориш със себе си, когато си била момиче какви неща щеше да кажеш?
Интесен въпрос...
Аз бях толкова щура, че нямаше да имам време, но ако се замисля по-дълбоко...
Може би щях да кажа на това момиче...
Хей, татко ти е там в стаята до теб...
Отиди, прегърни го... Кажи му, че много го обичаш...
И ако каже, че не иска... Ще хвана ръката й и лично ще я заведа в стаята при нейния баща...
Болката учи, но също и ни лишава от щастието ни. Как да открием правилните дела, които ще ни извадят от нея?
Болката е труден процес.
От болка понякога дори не мислим какво следва от това което ще направим.
Действаме импулсивно, вредно дори...
Смисъла на болката е, че ни променя...
Без болката ние не израстваме.
Болката отнема щастието ни.
Правилни дела, които ще ни извадят от нея...
Най-правилното е да запазим доброто в себе си и въпреки болката да следваме пътя на добрите дела, да не се подаваме на злото, което ни е причинило тази болка.
Когато пишеш с каква вяра, надежда. Обич го правиш?
Когато пиша ли!?
Писането ми е сложен процес...
Пиша от болка...
За загубата си...
От разочарования понякога...
От научените уроци...
Видяното...
Разбраното...
Осъзнатото в мен...
Пиша с Вяра, Надежда, и Обич...
За по-добър осъзнат утрешен ден.
Какво искаш да остане в четящия от втората ти книга?
Искам, когато четат ПРОБУЖДАНЕ...
Да усетят и разберат посланието ми...
Пробудете се...
Точно сега, разберете, че сте просто миг на тая земя...
Искам в читателя да остане осъзнатоста... Кое наистина е ценно на тази земя...