Разговаряме с Хелиана Стоичкова - Модерното ново е проблематично

Поводът за нашия разговор е новата ви стихосбирка "Воля човешка, Едгар Шарада". Вие сте автор на много книги. Какво ви подкани да се обърнете към поезията?

Аз имам и други поетически сбирки, но тази ми е особено интересна, защото зрее от много дълго време. В нея са събрани стихове, които са свързани с отношението ми към света, който ни заобикаля. Предишните стихосбирки също бяха тематични. Но във "Воля човешка" се постарах да подбера онези стихове и поетически пориви, които задават въпроси и са организирани около съзерцанието на заобикалящия ни свят в момента. Ние живеем в турбулентни времена и не можем да не им обърнем внимание. Защото "модерното ново" твърде често е провокативно и скандално. 

А какво представлява "модерното ново", за което говорите?

Модерното ново е проблематично. То съдържа от техническа и иновационна гледна точка много добри неща, но е препълнено с фрактури от най-разнообразен характер. Самият факт, че ни засипаха с реалии неприсъщи и нелогични показва, че историческият етап е повлиян от геополитическите динамики на всички нива. Социалната сфера е разбита на парчета, обществото е фрагментирано, разбиранията за красиво и грозно, високо и ниско са поставени под въпрос. Аз неведнъж съм аргументирала, че естетическото изживяване е в основата на нашето съществуване и смятам да отделя достатъчно много време на тази тема. Според мен тя е важна. 

В книгата са включени и прозаични части? Какво представляват те?

Книгата редува стихове с прозаичен наратив, който ни запознава с персоната и начинът на мислене на поета Едгар Шарада. Той се роди мъдър и убеден, че всичко му е ясно. Но с напредването на годините достигна до момент, в който това, което вижда и чува започна да му става изключително неясно. Размити са границите на понятното и Едгар съвсем естествено организира стиховете си около този сблъсък. На едно място той казва, че е в "конфликт с времето си". Вялвам, че за тези негови съждения има голямо основание и мисля, че на читателите ще им бъде интересно да се запознаят с него. 


Кой е поета Едгар Шарада? Спонтанно ли се появи тази съвместна книга или отдавна я планирате?

Едгар Шарада е фикционен образ. Той беше създаден, защото вътрешният порив да бъдат представени някои наблюдения над света имаше нужда от една отделна реалност, в която да бъдат вписани. Така неговият дискурс, който е част от мен, се обособи като отделна личност. Не за да предизвикаме психолозите да разсъждават, а за да придадем на лириката един нюанс обрисуващ произведението като неразривно свързано с автора му. Но тъй като Едгар Шарада се роди като персонаж преди повече от 25 години той имаше нужда в някой момент да се появи на бял свят и мисля, че намери най-точното си място. Представен е като автор на стиховете и прозаичните разкази за неговият живот, разсъждения и щуротии прави книгата много интересна. На някои места е закачлива, тъй като Едгар е голям любовчия и винаги, когато пропадне в твърде сериозни теми успокоява вътрешното напрежение в прегръдките на пищни дами. Това негово вътрешно чувство за естетика на съществуването е точно това, за което говоря. И тя е ориентирана правилно, ако трябва да бъдем съвсем директни. 

На колко години е Едгар в тази книга?

В тази книга са събрани поетически идеи на Едгар и от по-младежките му години, но в нея той вече е възрастен човек с умозрителен поглед над заобикалящия го свят. Говори за себе си като за старец, но вие ще видите както в тази книга, а така също и в другите сборници с негови стихове, че неговата душа остарява само по отношение на това как се вписва в обществото и до колко има успех с дамите. Защото в други негови поетически сборници, които предстои да видите са разкрити забавни случки от ранните му поетически години. Там той се показва като интригуваща личност, бохем, разбойник, хулиган и цялата тази енергия е заключена както в стиховете му така също и в разказите на писателя за него. 

А Знае ли поетът Едгар Шарада, че е измислен герой?

Да, той е съвсем наясно с това и на едно място сам казва:

"И с тоз мотив за мен от автора подбран
да ровя във душевни пещи
накрая на деня отново ще съм сам."

Платонов е подхода и въпреки, че Едгар не е Сократ на някои места ще видите, че там има повече от това, което бихте очаквали от една поетична книга. Тя не е само сбор от лирически отклонения, но и от философски разсъждения над някои въпроси свързани с битието ни. 

Какви други стихове могат да бъдат открити в тефтерчетата на Едгар Шарада?

През живота си Едгар изписа хиляди текстове, които сам разпиляваше безотговорно към името си. Една част от тях, разказва самият той, са пръснати като подаръци на хора, които отдавна са го забравили е едва ли знаят, че той е техен автор. Други негови произведения попаднаха в ръцете на колеги, които са ги представяли като свои. Но това не му пречи в някои случаи да спекулира с темата и да се самопредставя като автор на многобройни книги. В неговите представи, а и реално това е истина, но когато е помолен да покаже тези книги той бързо признава, че още не са издадени. Такива и други забавни моменти ще видите в прозаичния наратив. И на мен ми беше много приятно да му дам всяка греховна мисъл облечена с вътрешното му убеждение, че е прав. Под греховни мисли следва да разбирате неговото пълно и тотално увлечение по дамите, защото както той сам казва - възхищението ми към дамите е безгранично.

А защо избрахте да представите лириката си по този начин? Можели сте да поставите своето име като автор над тях. 

Аз съм автор на книгата и всичко в нея е написано от мен. Но трябва да признаете, че изграждането на битието на Едгар Шарада ще бъде забавно за читателите, особено, когато вземат в ръце книгата "Щастлив ерген". В нея ги очакват щикотливи и забавни моменти пропити от ведро чувство и обич към живота. Страстта на моя мил поет към удоволствията трябваше да бъде показана по интригуващ начин. И в този смисъл на някои нива той е напълно съчинен образ, а на други места е сегмент от моята личност. С тази малка уговорка, че Едгар ме допълва от гледна точка на наратива. През него мога да говоря неща, които не мога да обрисувам през своят собствен глас. Питали са ме защо голяма част от стиховете, които пиша са в мъжки род. Тоест в стиховете ми гласът на автора е най- често на мъж и това създава объркване, което с образа на Едгар Шарада беше изчистено. И мисля, че се получи много добре. 

Означава ли името на Едгар Шарада нещо конкретно или по-специално за вас? Едва ли е случайно.

"Шарада" означава игрословица. И това кореспондира директно на естеството на поетичната душа, която си играе както с думите така също и със смислите. Отчитам като негатив единствено, че "Едгар" не е българско име. Можеше да бъде "Петър" или "Иван", но такъв се появи. Така се роди и въпреки, че дълго време му търсих друго българско име в крайна сметка си остана така както го видях за пръв път. Като Едгар Шарада. И неговите съвременници писатели и поети съзират в него потенцията на изключението от правилото, което не само бърка в душевни пещи, но се старае да преценя света през моралните устои на мъдростта, с която се е родил надарен, а не през призмата на текущото модерно. И затова тъкмо той изпада в умозрителен конфликт с това, което го заобикаля. 

В тази книга Едгар познава ли своят автор? Казахте, че знае, че е литературен герой?

Да, познава автора си и не винаги е съгласен с него. В кратка жалба към автора на едно място Едгар попита "Защо ме хвърли в студените води на епоха, която изисква от мен да разсъждавам над сериозни теми?" Както сами можете да се досетите един бохем, една природно богата и ведра душа би предпочела да се занимава само с красиви мисли и да избегне досега с проблематиката на бита. Но това, както авторът му отговори го призими. Щом си се родил сега ще споделиш с мен всяка болезнена, а също и приятна тема. И Едгар остана малко разочарован от този разговор, но прие съдбата си. 

Кое ви подтикна да подходите по този начин към стиховете си?

Интригата, завръзката, добиването на диалогичност. Така читателят получава многопластово представяне на действителността и това прави книгата прелюбопитна. Не мислете, че поетическият глас винаги е в асонанс с авторовия, защото ние живеем в амбивалентен свят и някои мисли остаряват много бързо, а понякога са успоредно валидни с други противоположни на тях съждения. С появяването на Едгар Шарада и чрез тази диалогичност наратива става много по-богат.

Кое е най-важното послание на тази книга според вас?

Тя представя различни проблеми на ежедневието, но от всички тях прозира волята да живеем. На едни места представена като оцеляване, тоест резултат от инстинктите, а на други места е представена като устрем към по-висши цели. Посланието й следва да бъде изведено като призив да се правят равносметки и да се разсъждава над това, което виждаме. А иначе съвсем директно  тя заявява "ако нямаш воля ти нямаш нищо".





Село Рашково почете отряда "Чавдар"

В китното село Рашково е разположена братска могила в памет на антифашистката борба и героична смърт на четниците от отряда "Чавдар". Колосалният и внушителен паметник се поддържа от жителите на селото и всяка година на 17-ти март те поднасят своята почит и уважение към паметта на загиналите. Венците бяха поднесени от инженер Иван Павлов.

Този март се навършват 81 години от гибелта на 18 борци против фашизма в Ботевградския край. По време на антифашистката борба Балканът става най-сигурното място и в него се укрива партизанския отряд "Чавдар"през периода между 19941 и 1944 г. Но в злокобната нощ на 13-ти март 1944 в региона нахлуват 780 жандармеристи и окупират селата Новачене, Литаково, Радотина, Рашково и Игнатица. Училищната сграда в Рашково е превърната в полицейски участък и в него са докарани 251 арестувани човека. Арестуваните са подложени на нечовешки мъчения и жестоки побоища. На петия ден след дълги и безмилостни изтезания полицаите решават, че няма да успеят да изтръгнат никаква информация за сподвижници и поддръжници и взимат решение да разтрелят 12 от арестуваните без съд и присъда. Единайсет мъже и една жена са отведени в местността "Брезовица" над село Литаково и е дадена заповед за разтрел. Но полицаите избрани за екзекутори стрелят във въздуха и никой не пада. При повторна заповед един от екзекуторите припада и тогава са извикани жандармеристи, които изпълняват екзекуцията. Дванайсет души политат от ръба на скалата към своето безсмъртие. 

Жители на село Рашково и официална делегация от кметове и общински съветници поднесоха цветя и поклон пред паметта на загиналите за сободата на отечеството. Присъстваха кметовете на селата Литаково, Рашково, Новачене, Краево и Радотина. 

Народната памет пази и до днес спомена за борците против нацизма. Имената на една част от загиналите е издълбана в мемориалните плочи на братската могила в Рашково. Паметникът е колосален и жителите на селото полагат грижи да го поддържат и почистват. Всяка година те поднасят цветя.

Загиналите в битка против фашизма българи бяга почетени с едноминутно мълчание. 

Разговаряме с Милена Миленова - Всеки човек ни учи на нещо

Скоро ще бъде представянето на втората ти книга. Какво те провокира да я напишеш и различна ли е от първата?

Да, ще бъде с посрещането на Пролетта... Пробуждане... Пролет... Птици... Цветя, и една надежда за по-добро. След осъзнаването, че си загубил нещо много... Много ценно в живота си, и си разбрал, че то никога няма да се върне, за да го докоснеш, прегърнеш, да чуеш гласът му, да ти даде съвет, и да ти покаже пътя. Това ме провокира да пиша...

Разбрах... Че съм се променила. Изплуваха мисли в мен, в това което се превърнах след падането, след болка...Трудното оцеляването от тази загуба, и исках да споделя мислите, надявайки се, че когато се четат те ще ПРОБУДЯТ в хората доброто.

Различна ли е от първата... Бих отговорила така; Болката от загубата ще я има, дори и да напиша още 100 книги. Това е общото Болката. Но втората ,,Пробуждане,, идва за да покаже, какви не бива да сме, защото нищо материално не може да запълни такава загуба, и идва момента в който разбираш, какви егоисти сме, и докато сме живи не се ценим... После всичко вече е все тая, после всичко някак си зловещо опустява.

Какво стои зад заглавието Пробуждане? Душата, ума или имаш предвид друго? 

Пробуждане...
Душата се пробуди...
Ума се пробуди...
Всичко се промени...
Цялото ми АЗ...
Чуствата
Мислите
Целите
Мечтите
Целия свят ми се промени.

Ние сме деца на особено време и то оставя отпечатъка си върху нас. Какво виждаш, когато гледаш хората?

О, тежка тема...
Хората ли!?
Хората са празни, бездушни.
Нямат искра в погледа си...
Озлобени един с/у друг...
Като кучета за кокал се ръфат...
И накрая голи си тръгват, без нищо материално от тук.
Не ценят дните, не се радват на нищо. Скъперници...
Тук сме във...
Времето на лицемерието...
Времето на лъжите...
Времето на предметите...
И никакво уважение един към друг.

Ти казваш в книгата си, че срещите с хората са уроци. Какво можем да научим от хората и от преживяванията си?

Да всеки човек ни учи на нещо, той идва в живота ни под формата на урок.
Можем да научим, как да бъдем по-добри...
Да бъдем щастливи и да се радваме дори на малките неща.
И когато един човек е лош с теб да му се усмихнеш и да му покажеш, че може и да бъде понякога добър, така самия той, също ще се чувства щастлив.
Преживяванията учат какво, кого и как да цениш.
Навреме, сега... А, не след това...

Има ли рецепта как да бъдем по-добри хора?

Няма рецепта...
Поне за мен...
Просто понякога в живота идват моменти и преживявания, които те променят...
И тук е интересното...
В какво ти ще решиш да се превърнеш!!!
В злодей... Който болката и преживяното го е превърнала в зло същество...
Или да откриеш духовното и да промениш себе си като станеш по-добър човек... В мислите и делата си...

Втората ти книга е посветена на твоят баща. Каква е силата на обичта между децата и родителите?

Писането ми води винаги до него... Моя баща.
Силата е различна, разбрах го през времето на загуба.
Видях хора, които бяха загубили родител и знаеш ли...
Все едно не им пукаше, продължаваха все едно нищо не е станало...
Понякога това ме караше да се замислям аз ли нещо не разбирах...
Как аз страдах толкова много, а другите НЕ!!!
Как и Защо не ги болеше като мен...
Или защо на мен не ми беше все тая като тях...
Защо ми беше толкова трудно, а на тях толкова просто и толкова лесно да продължат...
Все едно бяха изгубили носната си кърпичка, а не родител...
И осъзнах обичта е различна...
Връзките родител - деца е различна.
Когато даваш любов на едно дете то знае да те обича, да го боли за теб.
Когато нямаш време за децата си, учиш ги на материализъм... То това дете ще страда повече, че са одрали колата му, но не и че е загубило родител...
Всичко зависи от ценностите в семейството.
И как израства това дете...
Един родител трябва да бъде пример за децата си!!!
С достойни дела.

Има загуби, които се преглъщат трудно. С какви надежди и мисли продължаваш напред с живота си?

О има загуби... Който никога не се преглъщат... Повярвай ми, това няма преглъщане.
Заседнало е в гърлото и там ще седи до последния ти дъх...
Мислите са ми насочени в доброто...
Надеждата ми е, че ще продължа напред с достойни дела, повод за гордостта на моята майка, и покойния ми баща...

Ако говориш със себе си, когато си била момиче какви неща щеше да кажеш?

Интесен въпрос...
Аз бях толкова щура, че нямаше да имам време, но ако се замисля по-дълбоко...
Може би щях да кажа на това момиче...
Хей, татко ти е там в стаята до теб...
Отиди, прегърни го... Кажи му, че много го обичаш...
И ако каже, че не иска... Ще хвана ръката й и лично ще я заведа в стаята при нейния баща...

Болката учи, но също и ни лишава от щастието ни. Как да открием правилните дела, които ще ни извадят от нея?

Болката е труден процес.
От болка понякога дори не мислим какво следва от това което ще направим.
Действаме импулсивно, вредно дори...
Смисъла на болката е, че ни променя...
Без болката ние не израстваме.
Болката отнема щастието ни.
Правилни дела, които ще ни извадят от нея...
Най-правилното е да запазим доброто в себе си и въпреки болката да следваме пътя на добрите дела, да не се подаваме на злото, което ни е причинило тази болка.

Когато пишеш с каква вяра, надежда. Обич го правиш?

Когато пиша ли!?
Писането ми е сложен процес...
Пиша от болка...
За загубата си...
От разочарования понякога...
От научените уроци...
Видяното...
Разбраното...
Осъзнатото в мен...
Пиша с Вяра, Надежда, и Обич...
За по-добър осъзнат утрешен ден.

Какво искаш да остане в четящия от втората ти книга?

Искам, когато четат ПРОБУЖДАНЕ...
Да усетят и разберат посланието ми...
Пробудете се...
Точно сега, разберете, че сте просто миг на тая земя...
Искам в читателя да остане осъзнатоста... Кое наистина е ценно на тази земя...

Разговаряме с Емил Левков - Мислете сами за себе си

Вие сте автор на книгата "Заплаха", която съдържа две новели. Едната е "Прокоба", а другата новела е озаглавена "Пречупвачите на души". Споделете с нас какво ви носи писането - дали то е провокация или е потребност?

В известна степен е и двете. Преди всичко е потребност. Наистина вярвам, че огромното мнозинство от авторите на художествена литература носят у себе си заряда на писането. То разкрива светове - не само пред читателите, но и пред самия автор. От друга страна, писането действително може да бъде и форма на провокация за твореца. Само защото си написал добър хорър-трилър, не значи, че не си способен да създадеш и по-драматично произведение, което също да ти донесе удовлетворение например.


Оказва ли влияние вашата магистратура в областта на историята над криминалните сюжети, които пишете? На пръв поглед няма връзка, но от друга страна вероятно натрупването на исторически познания ви помага в писането.

Интересите ми в различни сфери като криптозоология, история, музика, свръхестествените сюжети и най-вече самата палитра на човешките взаимоотношения, както и заобикалящия ни свят, влияят в значителна степен на стила ми, а също и на тематиките, които засягам.

Сюжетите са наситени на действие, много интензини и характерни. В голяма степен приличат на сценарии. Представяте ли си вашите творби филмирани?

Въпросният ефект вероятно се получава, защото обичайно, докато пиша нещо, аз визуализирам сцената в ума си. Това просто се случва естествено. Не съм се замислял относно потенциално филмиране на произведенията ми в бъдеще. Както казват, да поживеем и ще видим.

Диалогичната форма прави повестите ви много приятни за четене и огромна част от това, което научаваме за героите идва през тяхната реч. Можем ли да кажем, че този динамичен стил на писане е белязан от времето си и е модерен?

Благодаря за добрите думи! В голяма степен този стил се обуславя от факта, че винаги съм бил човек, който, освен че чете, гледа и доста филми. По принцип вярвам, че по-дългите описания от страна на автора в дадена книга са необходими, когато наистина всяка подробност в определена сцена е важна или се цели създаването на определен тип внушение. Дори и като читател никога не съм харесвал твърде дългите описания от няколко страници в даден текст, ако те не са от значение за цялостната фабула на историята. В този ред на мисли, смятам и че все по-малко хора в наши дни имат търпението, а и времето, да четат такива.

Нека поговорим малко за изкуството като цяло. Има ли автори или произведения, които ви вдъхновяват, провокират и ви импонират като стил на писане?

Харесвам различни автори. Отдавна чета Ю Несбьо. Допадат ми и немалко произведения на Стивън Кинг, Артър Конан Дойл. Силно впечатление преди няколко години ми направи романът "Смъртоносно обаждане" на Крис Картър. В момента чета "Дарбата" от Нора Робъртс. Като цяло смятам, че както в скандинавската, така и в американската литература се създават доста силни произведения. Нормално е в дадени моменти в стила на един автор да се прокрадват влияния от други творци, но все пак всеки би следвало да се стреми и към собствен стил.

Кои произведения оставиха във вас най-ярък отпечатък?

Много ярък отпечатък в паметта ми е оставила биографията на Луи Замперини, американски войник, когото японците пленяват в хода на Втората Световна война. Тя представлява в голяма степен история за силата на човешкия дух. С интерес чета и нехудожествена литература, ако темата ме вълнува.

Разбрахме, че предстоят да излязат още две книги с ваши произведения. Какво ни очаква зад завесите? Отново кримки или има и други истории? Какви са заглавията на двете книги, които очакваме? Разкажете ни повече за тях.

Предстои да излезе моя книга, съдържаща две новели и два разказа. Тя носи името на едно от произведенията в нея - "Миналото желае своя реванш". Всъщност всяка от четирите истории в компилацията е свързана по някакъв начин с миналото и постигането на реванш, макар и в сюжетно отношение те да са коренно различни. Като стилистика една от творбите е свръхестествена драма, докато останалите три показват влияния най-вече от различни подразделения на хорър и трилър жанровете.

А идват ли наистина "злините по три"? Това е много интересен въпрос.

Заглавието е провокативно, но сякаш наистина често в живота изведнъж се струпват по няколко беди или затруднения. С хубавите неща понякога също е така.

Много ни е любопитно до каква степен виждате реалният свят отразен в сюжетите и истина ли е, че живеем във времена, в които криминалния дискурс е доста активиран?

Когато работя по сюжет, който няма връзка със свръхестествени или фантастични теми, аз действително се стремя към възможно най-голям реализъм по отношение на персонажите, дори и на най-екстремните от тях. Времената, в които живеем, са изключително разнообразни, що се отнася до съществуващите в тях форми на престъпност. Добре е хората да си дават сметка за това, без, разбира се, да стигат до параноя в предпазливостта си.

От гледна точка на писателя, който изъбличава, какво е посланието, което ви се иска да достигне до читателите?

Мислете сами за себе си. Всеки от нас би следвало сам да взима важните решения в живота си - не очаквайте някой да го прави вместо Вас. Хубаво е да сме с отворен ум в някои отношения, но е добре в други никой от нас да не забравя собствените си принципи.

Вътрешния глас, Хелиана Стоичкова


- Добро утро. Добро утро. Добро утро!
Отдавна дремеш, добре ли се наспа?
Време е да се събудиш с остро чувство,
че, случва се на всеки, бая неща проспа.

Едно събуждане изглежда явно нужно.
Нима звучал съм нямо, глухо точно аз?
И правя туй, което идва днеска да е първо
заслушвам се какво говори вътрешния глас.

А той ми казва, че живея твърде трудно.
Човек със вид успан, изпаднал в захлас.
Държал съм се изглежда глупаво и неразумно.
Иска да съм силен, смел, свободен аз.

И ето ще отвърна, сигурно звучи безумно,
на мойто утро и на вътрешния глас.
- Добро утро. Добро утро. Добро утро!
Съвестта ми ме разбуди. Буден съм отдавна аз.